И най- добре проектираната и изпълнена отоплителна инсталация се нуждае от управление, за да поддържа необходимия комфорт.

Всички съвременни генератори на топлинна енергия – котли (пелетни, газови, нафтови), термопомпи, пелетни камини и др. се доставят комплектовани с управление. Това управление служи за правилното функциониране на съоръжението, както и за регулиране на количеството произвеждана топлина.  Всички тези управления променят произвежданата топлинна мощност на базата на температурата на връщащия се топлоносител. По- висока температура на връщане означава по– малка нужда от топлина и съответно мощността на съоръжението се намалява.

Тази функция в комплект с устройства поддържащи необходимата температура в отделните помещения (термостатични глави на радиаторите, термостати и задвижки за подовото отопление, термостати за вентилаторните конвектори) е напълно достатъчна за правилното функциониране на отоплителната инсталация! Освен тази основна функция на пазара вече съществуват и управления с доста разширени възможности – управление на бойлер за БГВ, управление на един или няколко трипътни вентила, управление на соларна инсталация, управление през интернет и др.

Тези управления не са обект на настоящата статия. Обикновено те се настройват при пускане на системата в експлоатация (или в началото на отоплителния сезон) и е добре да не се променят постоянно. Правилният начин е да се променят настройките на устройствата поддържащи комфорта в отделните помещения.

Още в самото начало трябва ясно да заявим – активното управление на параметрите на комфорта в различните помещения не води до подобряване на комфорта! Това се прави с цел икономия и до голяма степен води до нарушаване на комфорта!

Огромната част от жилищните сгради са монолитни конструкции – тухли, стоманобетон и др. При стартиране на отоплителния сезон в рамките на няколко дена (при постоянно работеща инсталация) тези конструкции се затоплят, а както посочихме в статията за подовото отопление, температурата на околните повърхности играе много важна роля в усещането за комфорт. При активно управление на параметрите в помещението (изключване, поддържане на по- ниска температура в определени периоди) тази температура е по- ниска, и оттам идва усещане за дискомфорт дори и при достигната зададената температура на въздуха.

Независимо от всичко цените на енергията са високи и доста хора търсят решения, които биха довели до икономия на пари, затова ще се постараем да посочим основните правила при избора на система за управление.

Основно системите за управление може да разделим на два типа – жични и безжични. Както имената подсказват става дума за начина по който протича комуникацията между отделните компоненти. Безжичните системи са удобни за съществуващи инсталации (не се налага прокарване на кабели), но много хора ги предпочитат и при ново строителство защото са по- гъвкави и позволяват лесно допълване или ъпдейтване на системата. Разбира се това идва на съответната по- висока цена. Също така трябва да се има предвид, че безжичния сигнал има ограничения в броя стени и плочи през които може да премине.

Най-икономичният режим на регулиране е с поддържането на две температури – комфортна, когато сме в помещението, и икономична, когато отсъстваме. Препоръчителната разлика между тях е 4 – 5оС. При по- голяма разлика (или при спиране на отоплението) помещението изстива толкова, че е нужно много голямо количество топлина за достигане на комфорт и съответно икономията е по- малка. За сгради, които не се обитават постоянно се препоръчва поддържането на температура около 8оС против замръзване когато ни няма.

По нататък ще коментираме различни варианти за радиатори и термоглави. Абсолютно същите принципи важат и за термостати с подово отопление, или вентилаторни конвектори.

Най- евтиния начин за активно управление на една система е с един термостат, който командва (пуска и спира) топлогенератора (котел, термопомпа, камина с водна риза и др.). Той може да е жичен или безжичен, с дневна или седмична програма.  Има и варианти с управление през интернет с приложение от телефона. Обикновено се инсталира в дневната и при достигане на заданието спира топлогенератора. Тази система има следните особености :

– термоглавите на радиаторите в помещението където е инсталиран термостата трябва да се отворят максимално

– термоглавите на радиаторите в останалите помещения се настройват на комфортната за съответното помещение температурата

– добре е радиаторите в останалите помещения да са с около 30% по- големи (за гарантиране, че в тези помещения комфортната температура ще се достигне преди да се достигне в помещението, където е инсталиран термостата). Ако в някое помещение радиатора е по- малък, комфорта в него не е гарантиран! По- големите радиатори са само първоначална инвестиция и не се отразяват на месечните сметки!

Преди около 25 години беше създаден протокол OpenTherm отнасящ се за термостати и котли. При свързването на термостат поддържащ този протокол към съвместим котел (обикновенно стенен газов котел), при достигане на заданието котела не се изключва, а започва да намалява мощността си. Това води до значителни икономии (виж статията за стенни газови котли). Въпреки, че протокола е отворен тип (съвместимостта не би трябвало да е обвързана с устройства на един и същи производител) трябва да се внимава, защото на практика не е точно така.

Най- добрият от гледна точка на комфорт и икономичност начин за активно управление на системата, е да се управлява всяко помещение самостоятелно. За всяка стая се прави дневна или седмична програма в зависимост от режима на ползването й. Това е възможно както с индивидуални устройства, така и централизирано. Индивидуалните устройства са :

– програмируеми радиаторни контролери (монтират се на местата на термостатичните глави) при радиаторно управление

– програмируеми термостати при подово отопление или вентилаторни конвектори

И при двата варианта има опции за управление през интернет.

Съществуват и централни системи управляващи радиатори, подово отопление и вентилаторни конвектори. Основната разлика е, че при тях промени може да се правят както за отделни стаи, така и за цялото жилище. Например ако ще се приберете 3 часа по-късно, при индивидуално регулиране ще трябва да променяте програмата за всяка стая (удължавате икономичния режим с 3 часа), то при централизирана система ще увеличите с 3 часа икономичния режим за цялото жилище едновременно. При доста от централизираните системи има възможност за свързване и на допълнителни модули –  напр. за управление на бойлер за топла вода, датчици за слънчево греене за управление на щори, управление на осветлението, на различни уреди и т.н.

Сега за икономията. Понижаването на стайната температура с 1оС води до около 3% икономия (за гр. София). Този процент трябва да се умножи по процента от времето през което е активен икономичния режим. Например разликата между комфортния и икономичния режим е 4оС, и икономичния режим е активен около 50% от времето – икономията е 4*3*0.5 = 6%. Обикновенно за да е икономически изгодна, една инвестиция трябва да се изплаща за срок от 3-5 години.

Заключение

Внимателно разгледайте различните варианти за активно управление и изберете този, който според вас най- добре подхожда на нуждите ви. Отчетете също възможността за бъдещо надграждане на системата. Понеже тези системи се инсталират с цел икономия, сравнете сметките си за отопление през последните няколко години с инвестицията за системата и преценете икономическата й целесъобразност.