За разлика от отоплението с конвективни отоплителни тела – радиатори и вентилаторни конвектори, които затоплят въздуха чрез естествена (радиатори) или принудителна (вентилаторни конвектори) конвекция, подовото отопление използва лъчист топлообмен.

Лъчист топлообмен се осъществява винаги между две тела с различни температури посредством топлинни лъчи. Топлината се предава директно без нуждата от посредник (напр. въздух). Количеството топлина което се пренася зависи от площта на излъчващото тяло, както и от разликата между температурите на двете тела. Класически пример за лъчист топлообмен е начина по който Слънцето топли Земята.

Подовото отопление е нискотемпературно. Целта е на повърхността на пода температурата да не надвишава 29°С, като в зоните с ширина до 1 м от външните стени се допуска температура 35°С. За баните тази температура е 33°С. Тези параметри се постигат с температура на топлоносителя около 40°С. Това прави подовото отопление много подходящо, ако източник на топлината е термопомпа или стенен газов кондензационен котел. При тези температури те работят максимално ефективно.

>> Вижте актуални цени на продуктите за подово отопление <<

Плюс – върху субективното усещане за комфорт на човека температурата на околните повърхности оказва два пъти по- голямо влияние отколкото температурата на въздуха. Това на практика означава, че ако при радиаторно отопление се усещате комфортно при 21оС, същото усещане за комфорт при подово отопление се получава при температура на въздуха 18оС. Поддържането на тази по- ниска температура на въздуха води до икономия 8-10% на годишна основа. Допълнителна икономия бихте получили ако източник на топлината е термопомпа или стенен газов котел – при тях колкото по- ниска е температурата на топлоносителя, толкова по- ефективни са.
Минус – Управлението на подовото отопление е на т.нар. On-Off принцип. Стайният термостат отваря изцяло задвижките при нужда от топлина, и ги затваря при достигане на заданието. При такова управление температурата постоянно се колебае около заданието. Големината на колебанието зависи от вида термостат – при механичен колебанията са по- големи, при цифров по- малки, но и в двата случая този вид управление е най- неикономичен от всички видове управления.

Плюс – ако погледнем разрез по височина на температурата в едно помещение с подово отопление ще забележим, че най- високата температура е при пода, а най- ниската при тавана. Това почти идеално съвпада с нуждите на човек – да е топло при краката и хладно при главата.
Минус – Основното определение за комфорт е да получим топлината която ни е необходима, когато ни е необходима!
Наличието на замазка с дебелина около 5-6 см над тръбите на подовото отопление представлява огромен акумулатор на топлина. Така системата става много инертна, много дълго време влиза в режим на експлоатация и много време минава преди да реагира на промени. Пример – в помещение с подово отопление се появява голям източник на топлина (слънцето огрява през прозореца, пуснали сте печката да приготвите вечеря или друго) – стайния термостат ще затвори притока на топлина, но имаме голямо количество топлина акумулирано в замазката и съответно подовото отопление продължава да работи – в резултат температурата се повишава чувствително над нивото на комфорт. Това може да продължи няколко часа. Съответно след няколко часа слънцето се е скрило, или вечерята е готова – съответно термостата отваря задвижките, но топлината първо трябва да премине през замазката и чак след това да стигне до вас. В резултат имате дълги периоди през който температурата е доста над или под тази която сте задали.

Плюс – Напълно скритата в пода на помещението инсталация е естетична и не ограничава по никакъв начин обзавеждането му. Предпочитано е от интериорните дизайнери.
Минус – Наличието на подово отопление до голяма степен ограничава избора на настилка – плочки или ламиниран паркет. Наличието на масивен паркет или килим намалява в пъти топлинния поток и трябва да се подхожда много внимателно.
Наличието на подово отопление повдига нивото на пода с 10-11 см (при положение, че помещението отдолу е отопляемо, ако не е – с повече). В помещенията с по- голяма площ се получава усещането за нисък таван.

Първият компонент е изолацията която се полага под тръбите. Целта на тази изолация е да ограничи максимално топлинния поток, който отива надолу към плочата. Има голямо многообразие от видове изолации използвани в системи за подово отопление. Различни материали, с различни дебелини и на пръв поглед избора е доста труден.

Основно изолациите се делят на два вида – формовани и плоски. Формованите имат т.нар. гъбки около които се полагат тръбите. Гъбките са със стъпка 5 см и кратни ( 10, 15, 20 и т.н.) или 7.5 см и кратни ( 15, 21.5 и т.н.). Тези изолации са покрити с полиетиленово фолио и не изискват полагането на допълнително такова, както и скоби за тръбите.

Плоските изолации обикновено изискват полагането на полиетиленово фолио. Тръбите се захващат към изолацията посредством скоби.

Вторият компонент са тръбите. Обикновено се използват полиетиленови тръби – PeX или PeRT с
кислородна бариера, или многослойни PeX-Al или PeRT-Al.

В Западна Европа като стандарт се е наложил размер ф 17х2.0 мм. У нас почти никой не предлага такъв размер тръби, както и фитинги за тях. Поради тази причина възможностите са тръби ф16х2.0 мм или ф18х2.0 мм.

Препоръчваме тръби ф18х2.0 мм не защото топлообменната повърхност е по-голяма, а поради почти два пъти по- малките загуби от линейни и местни съпротивления. Поради тази причина също така е препоръчително и да няма полета с дължина на тръбата над 100 м.

Третият компонент са колекторите. Единия колектор е оборудван с дебитомери за настройване на дебита през отделните полета. Тези дебитомери служат и за спирателни вентили. Другия колектор е с вградени вентили за монтаж на електротермични задвижки.

Задвижките се управляват от стайните термостати, като при достигане на желаната температура спират притока на топлоносител към полетата на даденото помещение. Във всяко помещение трябва да има поне един стаен термостат. Един термостат може да управлява едновременно всички полета в помещението.

Има жични и безжични системи. При жичните комуникацията минава по жици, които трябва предварително да се прокарат. Това означава отрано да се определят местата на стайните термостати и колекторните кутии. При безжичните е достатъчно да има захраване с ток до колекторните кутии. Цялата комуникация между термостатите и задвижките е безжична.