Подово отопление – част 1

Говорейки за „подово отопление“ имаме предвид Водно подово лъчисто отопление. Няма да коментираме електрическото подово отопление. Няма да коментираме и използването на изградената инсталация за охлаждане!
За разлика от отоплението с конвективни отоплителни тела – радиатори и вентилаторни конвектори, които затоплят въздуха чрез естествена ( радиатори) или принудителна (вентилаторни конвектори) конвекция ( конвекцията е процес при който студен въздух постъпва в долната част на отоплителното тяло, отнема част от топлината му и излиза топъл от горната му част), подовото отопление използва лъчист топлообмен. Лъчист топлообмен се осъществява винаги между две тела с различни температури посредством топлинни лъчи. Топлината се предава директно без нуждата от посредник (напр. въздух). Количеството топлина което се пренася зависи от площта на излъчващото тяло, както и от разликата между температурите на двете тела. Класически пример за лъчист топлообмен е начина по който Слънцето топли Земята.
Подовото отопление е нискотемпературно. Целта е на повърхността на пода температурата да не надвишава 29оС, като в зоните с ширина до 1 м от външните стени се допуска температура 35оС. За баните тази температура е 33оС. Тези параметри се постигат с температура на топлоносителя около 40оС. Това прави подовото отопление много подходящо, ако източник на топлината е термопомпа или стенен газов кондензационен котел. При тези температури те работят максимално ефективно.
Ако:
– имате стенен газов котел, но в инсталацията има и радиатори
– имате некондензационен котел, който трябва да се поддържа топъл
то и в двата случая топлоносителя ще е с температура около 65оС и тя трябва да се понижи за подовото отопление. Най добре това става с допълнителна помпа и трипътен вентил. В зависимост от конкретния случай схемата може да е различна, затова се консултирайте със специалист!

Компоненти
Има няколко особености които касаят избора на компоненти, които е добре да се знаят преди да се направи избор.

Първият компонент е изолацията която се полага под тръбите. Целта на тази изолация е да ограничи максимално топлинния поток, който отива надолу към плочата. Има голямо многообразие от видове изолации използвани в системи за подово отопление. Различни материали, с различни дебелини и на пръв поглед избора е доста труден. За щастие съществува Европейски стандарт EN 1264, който улеснява нещата. В него се регламентират минималните стойности на Коефициента на термично съпротивление Ro за четири случая, в зависимост от температурата от другата страна на плочата. Този коефициент отчита вида на изолацията и нейната дебелина и се отнася за всеки конкретен продукт! Трябва да знаете че:
– ако отдолу има отопляемо помещение ви трябва изолация с Ro мин = 0.75 м2К/W
– ако отдолу има неотопляемо помещение ви трябва изолация с Ro мин = 1.25 м2К/W
– ако отдолу е земя ви трябва изолация с Ro мин = 1.50 м2К/W
– ако отдолу е външен въздух ви трябва изолация с Ro мин = 2.00 м2К/W
Разбира се тези стойности са минимални. Може да се инсталират и продукти с по- високи стойности. Те ще са по- скъпи, но ще намалят още загубите надолу.
Втората важна характеристика на изолациите е тяхната якост на натиск. Тя се изразява с число което показва при какъв натиск деформацията е под 10%. Например клас 150 означава натиск 150 кРа (15 т/м2). Това е най- разпространения клас за изолация за подово отопление.
Основно изолациите се делят на два вида – формовани и плоски. Формованите имат т.нар. гъбки около които се полагат тръбите. Гъбките са със стъпка 5 см и кратни ( 10, 15, 20 и т.н.) или 7.5 см и кратни ( 15, 21.5 и т.н.). Тези изолации са покрити с полиетиленово фолио и не изискват полагането на допълнително такова, както и скоби за тръбите.
Плоските изолации обикновено изискват полагането на полиетиленово фолио. Тръбите се захващат към изолацията посредством скоби.

Вторият компонент са тръбите. Обикновено се използват полиетиленови тръби – PeX или PeRT с
кислородна бариера, или многослойни PeX-Al или PeRT-Al.  В Западна Европа като стандарт се е наложил размер ф 17х2.0 мм. У нас почти никой не предлага такъв размер тръби, както и фитинги за тях. Поради тази причина възможностите са тръби ф16х2.0 мм или ф18х2.0 мм. Препоръчваме тръби ф18х2.0 мм не защото топлообменната повърхност е по- голяма, а поради почти два пъти по- малките загуби от линейни и местни съпротивления. Поради тази причина също така е препоръчително и да няма полета с дължина на тръбата над 100 м.  Имайте предвид, че по принцип системите с подово отопление се отличават от тези с радиатори с чувствително по- големите загуби от линейни и местни съпротивления. При едно жилище с около 15 kW топлинни загуби и радиатори циркулационната помпа би била с дебит 0.7 м3/ч (при dT= 20К) и напор около 1.5 м. При същото жилище с подово отопление помпата би била с дебит 2 м3/ч (при dT= 7К) и напор около 5 м (около 7 м при тръба 16х2.0 мм) Тези характеристики са извън възможностите на малките циркулационни помпи и оскъпяват възможните опции.

Третият компонент са колекторите. Единия колектор е оборудван с дебитомери за настройване на дебита през отделните полета. Тези дебитомери служат и за спирателни вентили. Другия колектор е с вградени вентили за монтаж на електротермични задвижки. Задвижките се управляват от стайните термостати, като при достигане на желаната температура спират притока на топлоносител към полетата на даденото помещение. Във всяко помещение трябва да има поне един стаен термостат. Един термостат може да управлява едновременно всички полета в помещението. Има жични и безжични системи. При жичните комуникацията минава по жици, които трябва предварително да се прокарат. Това означава отрано да се определят местата на стайните термостати и колекторните кутии. При безжичните е достатъчно да има захраване с ток до колекторните кутии. Цялата комуникация между термостатите и задвижките е безжична.

По периметъра на помещението се монтира т.нар. Обиколна лента. Целта й е да поеме температурното разширение. Ако дължината на помещението е над 8 м се монтира и междинна разширителна фуга. Почти всички производители на компоненти за подово отопление предлагат и добавка за цимент. Разходът е около 1 лт на 100 кг цимент и целта е циментовия разтвор да стане по- флиуден и да влезе хубаво около тръбите.

Следва …